за дълга

Ще си позволя да изясня етимологията на това понятие със следния казус ако в отношението ни, да кажем към нашите родители обичта, което би трябвало да е наш единствен мотив, отсъства, то очевидно е редно да има и някоя друга инстанция или авторитет, който да гарантира синовната почтителност. В нашия случай третата инстанция е формулирана като гири - дълг. И този акт е бил напълно оправдан, защото ако любовта не се стреми към добродетелност,редно е човек да подири съвет от разума си, а той пък трябва начаса да се пробуди, за да го убеди в необходимостта да постъпва правилно. Същото важи и за всяко друго морално задължение. Щом дългът се превърне в бреме, веднага се намесва правилното основание, за да ни попречи да го отхвърлим. В този смисъл дългът е строгият надзирател който с брезова пръчка в ръка ще накара лентяя да свърши онова, което му е било възложено. В етиката то играе второстепенна роля, като мотив е безкрайно по - маловажно от християнското учение за любовта, която трябва да е единственият Закон.
С течение на времето гири - дългът се е изродило в някакво мъгляво и размито понятие за благоприличие което едни неща се обясняват, а други просто трябва да се налагат следствие развитието на едно неестествено общество. Започналото като правилно основание гири - дълг често пристъпва в селенията на казуистиката и дори е деградирало до жалък страх от цензурата.
За дълга може да се каже това което Скот е писал за патриотизма:
Понеже е най-привлекателен, той често внушава и най-силни подозрения, че е само маска, зад която се спотайват съвсем други чувства. Поставено отвъд или под правилното основание, гири - дългът се превръща в чудовищно недоразумение. Лесно може да се превърне в гнездо на страха, ако не е Бушидо с неговото ясно и точно разбиране за мъжеството като духа на дръзновението и издръжливостта.