Правотата се изразява в решимостта да следваш определена линия на поведение, в съответствие с разума и без никакви колебания - да умреш, ако е правилно да умреш и да удариш, ако е правилно да удариш. Правотата е костта, която придава твърдост и устойчивост. По същият начин, както без кости главата не би се задържала върху тялото, а ръцете не ще се движат и нозете няма да стоят здраво на земята, така и ако я няма правотата, нито талантът, нито учеността не ще успеят да направят от човешката снага самурай. Но с нея и липсата на постижения е съществена.
За Менций добротата жън е сърцето на човека а правотата чън е неговият път. Горко на онзи, който пренебрегва Пътя и не го следва, губи ума т.е. сърцето си, без да знае как да го намери.
* Не съзираме ли тук, "смътно като през огледало" - вж. блога на Ела Хикари Енлайтед соул
Коринтяни 13:12 една притча разказана след три столетия в други земи от Великият учител, който сам нарича себе си Пътят на праведния, по който загубеното може да бъде намерено?
Според Менций истинността или праведността е прав и тесен път, който човек трябва да извърви, за да си възвърне изгубения рай.
Тази типично мъжка добродетел - да си честен и прям е скъпоценен камък, който блести най-ярко и е най-високо ценен. Правотата е брат-близнак на Доблестта, още една войнска добродетел.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment