приемането на смъртта

Смъртта и животът са две големи тайни или по-точно двете страни на една тайна. Източната и западната култура се различават коренно в отношението си към смъртта. На изток смъртта е по-уважавана отколкото животът и това е резултат от древния опит на източната цивилизация. На запад животът е по-уважаван от смъртта, резултатът е постоянно душевно напрежение, неврози, стрес, дори лудост.
Парадоксът е, че ако почиташ живота повече, ще се страхувааш от смъртта. Тя ще е твой противник. Когато смъртта е твой противник, ще бъдеш напрегнат и притеснен през целия си живот, защото тя може да дойде всеки момент. Колкото и да се опитваш да я отричаш и да не я забелязваш, никога не можеш да я унищожиш. Тогава под лъскавата повърхност на живота ще бъдеш в постоянен страх. Всъщност, ако погледнеш дълбоко в себе си, ще видиш, че в основата на всеки страх е страхът от смъртта.
На изток смъртта е на по-голяма почит. На изток няма този страх от смъртта. Животът е движението, смъртта -пристигането. Животът е пътят, смъртта е целта. Животът е дървото, смъртта е плода. Когато смъртта дойде това означава, че Вселената е готова да те приеме обратно при себе си.