Доблест

Доблестта, крепкостта, храбростта, безстрашието и мъжеството като душевни качества, които се попиват най-лесно в юношеския ум и могат да се доразвият с усърдие и нагледен пример, са били, тъй да се каже, най-популярните добродетели сред младите японци, в които те отрано са започвали да се състезават.
Има една поговорка - мечките хвърлят малките си долу в клисурата. Малкият глупчо плаче, че нещо го боли? Майката тутакси ще го сгълчи: Що за страхливец си да плачеш за такава дреболия! А какво ще правиш, когато ти отсекат ръката в битката? Ами когато те призоват да извършиш харакири!
Самурайските синове са били оставяни да се измъкват сами не просто от клисури, а от главоломни пропасти с цената на сизифовски усилия. Честото лишаване от храна и топлина е било смятано за ефикасно изпитание, приучващо децата на издръжливост. От най-ранна възраст са ги пращали в далечни земи или при непознати хора, за да предадат някое послание, ставали са в тъмни зори и преди да закусят, са се упражнявали в четене, на училище са ходели боси и в най-лютия мраз, често пъти, веднъж или дваж в месеца, както и на празника на един бог покровител на ученето са се събирали на малки групи, за да прекарат нощта в бдение, редувайки се да четат на глас. Посещенията на най-злокобни места - площадки за екзекуции, гробища или къщи, обитавани според мълвата от духове, са били любимо развлечение за младите. Във времената, когато обезглавяванията са били изпълнявани публично, малките момчета не са мо са били пращани да наблюдават тези зловещи сцени, но са ги и карали да отиват сами на същите места в среднощния мрак и да оставят знак, че са били там, върху лишената от туловище глава.