Sunday, February 22, 2009

основните принципи

Съставен от духа и съзнанието
този бокс се нарича бой със сянката.
С прости истини - лесни за разбиране,
той е едновременно и интересен, и просвещаващ.
Той няма метод и същевременно има всеки метод,
защото в бокса всички методи са безполезни.
С дълбоките си знания, ти помага
да формираш характера си,
възпитава те във вяра, чувство за справедливост,
доброжелателност и смелост,
Движейки се от естествена сила,
ти си силен като дракон.
Вдишвайки и издишвайки естествено и тих,
ти усвояваш механизма на всички движения.
Не бъди нито твърде близко,
нито твърде отдалечен от останалите,
показвай им любезност, скромност и уважение.
Възползвай се от силата на Вселената
и пренеси инстинктивните си способности
в цялата игра.
Стой в центъра държейки ключа,
действувай според обстоятелствата без правила.
Когато очите ти не виждат нищо
и ушите ти чуват само звука на дишането ти,
ти управляваш съзнанието си и
регулираш нервната си система.
В движението си като ядосан тигър.
В тишината си като спящ дракон.
Изражението ти е страшно, като това на леопард.
Силата ти е мощна като тази на носорог.
Запазвайки божествената мъдрост,
състоянието на медитация,
ти си готов да действуваш
във всички възможни ситуации.

практикуването на бокса със сянката

В практикуването на бокса със сянката ученикът трябва да си представя, че е заобиколен, на разстояние от 3 до 7 фута от смъртни врагове, с мечове и копия, от отровни змии и диви зверове и всички те се приближават до него за да се бият на живот и смърт. Затова той трябва да се приготви за боя с неукротим дух. Това се днарича "а търсиш същественото в несъщественото". Когато наистина се сблъска с опасни врагове той просто действува, като че ли е на безлюдна земя и така постига несъщественото от същественото. това може да бъде овладяно само чрез интуитивно възприятие и упорито усъвършенствуване. Същността на това развитие е да търсиш сходството по скоро в духа а не във външността, да освободиш съзнанието си от пречките и да се облекчиш от всичко.

Sunday, January 4, 2009

Петте подхода при стратегията

Кой би могъл да разбере методите и подходите на Мусаши? Който се е ровил или преминал през различните училища и бойни техники. Може би трябва да се има предвид, че разбирането зависи от нивото на интерпретация. Само този, който осъзнава, че думите на Мусаши са резултат от опита на човек изправял се срещу смъртта не един път, и не един път преживял всеки един елемен на Стратегията на водене на битка с противник.
Колкото повече елементи от тази Стратегия е преживял лично интересуващия се, толкова повече смисъл ще схване зад думите на Мусаши, толкова по-високо ще бъде равнището на неговото разбиране на Го Рин Но Шо.

Духът - центриран и безпристрастен

Ако духът ти е центриран, той е безпристрастен. Ако е безпристрастен, той е центриран. Щом е изпълнено едното от условията, другото автоматично го следва. Има най-различни техники за центриране. Центърът на човешкото тяло е в коремната област /хара или танден/ под пъпа, практически съвпада с центъра на тежестта.
Практикуват се техники на медитация, при които коремното дишане е съчетано с насочване на вниманието към коремната област.
Най-лесно е да се започне в седящо положение - лотос - позата на Буда. В Китай са разработени и различни изправени стойки, при които човек е изправен в цял ръст. Но най-трудно е да оставаш непрекъснато центриран по време на движение. Бойната стойка е всъщност техниката за концентриране в хара.

ин йо

Японското название на китайските понятия ин и ян. Това са двете противоположни начала в природата. Те са и в основата на таоистката философия. Най-общо това са двете състояния на енергията. Това противоположностите ян и ин, плюс и минус, светло и тъмно, мъжко и женско, топло и студено, бяло и черно, твърдо и меко и т.н. Всяко нещо, всяка ситуация всяка техника е комбинация от ин и ян в някакво състояние.
Мусаши описва различни видове техники, подходи, удари, стойки и т.н. Те разкриват изключително майсторство в овладяване на Ки. За да бъдат техниките ефективни, във всеки момент воинът трябва да е центриран. Това означава Ки да бъде в хара - коремната област, където е естественият резервоар на енергията. Тялото трябва да се разглежда единствено като проводник на ки, затова не е толкова съществена видимата, външната разлика в положението и движението на тялото при различните техники. Съществено е състоянието и приложението на ки за всяка една техника. Тялото следва ки а ки следва Шин. Тъй като водата е подходящ символ за ки - Мусаши избира да опише всичко това във свитъка Вода.

празнота

пръстенът се затваря. начало и край - краят се слива с началото.

земя

Го Рин Но Шо. Самият Мусаши е непреклонен и един от най-силните за времето си войни но поведението му е изпълнено със смирение и вътрешно достойнство. Мусаши е обявен за кенсей - войн-светец.
Ето какво определение дава Мусаши на термина тяло като скала:
Веднъж задали въпрос на Мусаши, какво е това тяло като скала. Мусаши отговорил: Повикайте моя ученик Терао Рюма Суке. И когато Терао се появил, Мусаши му заповядал да се самоубие чрез харакири. Терао бил готов да стори това, но Мусаши го спрял и отвърнал: Ето това е тяло като скала.

вятър

Мусаши показва слабите места на останалите школи по Кендо. Общото за всички е, че са превърнали принципите в догми. Това прави поведението им предсказуемо. Представител на такава школа лесно ще бъде победен от войн, който приспособява техниката си към особеностите на всяка ситуация. Шаблонът винаги ще бъде победен от спонтанността.

огън

Мусаши продължава неотклонно да се движи към дълбините. Какъв трябва да бъде духът, как трябва да бъде трениран, за да удържи войнът победа в боя? Техниките за култивиране на бойния дух са в основата на огъня. Тук разбираме че вътрешната нагласа е тази, която предопределя изхода на всяка битка.

вода

Да се овладее духа е трудно и почти невъзможно, ако се подходи директно. Всъщност, кой може да отговори какво е духът, къде е, на какво се подчинява. Затова околният път се оказва по-достъпен. Обикновено се пристъпва към тренировка на Ки жизнената енергия и тялото. Това става чрез техники, които се предават от учител на ученик. Техниките могат да бъдат показвани, копирани, научени, практикувани. Всяка техника е всъщност имитация на вдъхновението, което спонтанно се появява, когато духът е спокоен и чист. Упражненията служат да подготвят Ки и тялото - инструментите, които ще бъдат нужни на вдъхновението, когато то дойде.
Тези тренировки имат две важни страни - тренировка на дишането и тренировка на вниманието. Обикновено в много от упражненията тези две страни са комбинирани. Полезно е всеки сам да анализира написаното от Мусаши и то не на книга.

празнота

Ку - в превод от японски - празнота от илюзорни представи, празнота от егото, метежното "аз" на човека. Йероглифът за празнота означава в същото време и небе. Ку 0 в превод от китайски празнота и небе. Китайската дума ку отговаря на санскритската сунята и има два смисъла - първи - небе, космос, втори - празнота. В японския език ку има няколко смисъла. Така напр. в карате , кара това е ку. Като че ли етимологическият подход в трите примера - на китайски език - небе и празнота, на японски - кара равно на ку, ку като изпразненост от илюзии, освободеност от егото - най-добре поясняват дълбоката същност на понятието празнота. Празнотата е изпразненост от личностният, егоистичен, временен, илюзорен Аз на човека. Празнота, за която Мусаши казва, че не може да бъде разбрана с обикновените средства на интелекта. Всъщност празнотата в смисъла който влага Мусаши е повече Небе или по-скоро изпразненост, освободеност от егоизма на земния човек. Но в никакъв случай това не е нищо както често не превежда погрешно от някои западноевропейски философи. По-точно ако бихме искали да бъдем точни - това е не-битие. Същността на понятието стоящо под думата, йероглифа ку най-лесно може да бъде разбрана както етимологически, така и чрез философски подход. А той би могъл да започне със сутрата Ханя Шингьо - песен за Великата Мъдрост, която е ядро на традицията Махаяна. Тази сутра гласи:
Шики соку зе ку, ку соку зе шики.
Екзистенцията- съществуващото се превръща в същност и обратно - същността в съществуващо - екзистенция.
Ку това е същността изпразнена от всякакви илюзии, дълбоката същност, природа. Ку това е първата част от релацията - същност - ку - съществуващо или не-битие - битие.
Ку е онова, което поражда съществуващото, екзистенциалното. Същността, ку е тази, която поражда видимите форми на битието. Битието се поражда от не-битието и обратната трансформация също продължава. След тези две интерпретации за ку - етимологическа и философска би могло да се заключи, че освен като опит за обяснение чрез ограничените средства на интелекта понятието ку - празнота би могло да бъде схванато и по още един най-сигурен начин, чрез преживяване. Зен практиката ускорява подобни опити за преживяване, въпреки че не е единствения начин за достигане на празнотата. Основното е да не се забравят думите на Мусаши, че мнозина които мислят че са разбрали празнотата всъщност се лъжат.

Saturday, January 3, 2009

стих пред лицето на смъртта

В Япония особено популярна е една история, в чиято автентичност никой не се съмнява. В нея се разказва за Ота Докан, знаменития строител на токийския замък. Когато бил пронизан с копие, неговият убиец, който знаел за поетическите аспирации на своята жертва, придружил удара си с този куплет:
О, тежко е в такива мигове на нашето сърце
да се разделя със светлината на деня!
Към което издъхващият герой, без да помисля за зейналата рана на хълбока си, начаса добавил следните стихове:
Ако не се е научило в мирни дни
да гледа леко на живота.
В мъжествената натура има дори спортен елемент. Това, което изглежда сериозно за обикновените хора, храбрецът би приел просто като игра. Затова не е било необичайно участниците в някой въоръжен конфликт да си разменят остроумия или да се впускат в реторични упражнения. В сражението се е изявявала не само грубата сила, в еднаква степен е бил ангажиран и интелектът.
Смъртта обзела Антоний и Октавиан, след смъртта на Брут, е нещо характерно за истинските храбреци. Кеншин цели четиринайсет лета се сражавал с Шинген, но когато чул за смъртта на последния, громко оплакал загубата на най-добрият си враг.
Същият Кеншин се е превърнал в пример за всички поколения с рицарското си отношение към своя противник. Земите на този Шинген се намирали в един от планинските райони на остров Токайдо, отдалечен от морето, и затова доставките на сол зависели изцяло от благоволението на владетеля на провинция Ходжо, който отрязъл всички пътища по които ценната стока можела да стигне до Шинген. Кеншин написал специално писмо на Шинген, в което заявил че оценява постъпката на принца на Ходжо за много недостойна и макан че той е във война с него вече заповядал на своите васали да му пращат толкова сол, колкото поиска. Писмото завършвало с думите - Аз воювам не със сол а с меч., в които намира паралел изреченото някога от Камил - Ние римляните воюваме не със злато, а с желязо /меч/. Ницше сякаш има предвид сърцето на самурая когато казва - Гордей се със своя враг и тогава успехите му ще бъдат и твои успехи. И наистина, доблестта и честта ни повеляват да признаваме за достойни противници в боя само онези, които могат да ни бъдат достойни приятели в мир. Издигне ли се на такава висота, Доблестта започва да се родее с Добротата.

за самообладанието

Духовният аспект на доблестта намира потвърждение именно в самообладанието - умението да запазващ присъствие на духа. Уравновесеността е мъжество в състояние на покой. Тя е статично проявление на доблестта, като дръзновението е динамично. Истинският храбрец е винаги спокоен, никога не може да бъде изненадан и нищо не е в състояние да наруши невъзмутимоста на духа му. В разгара на битката запазва хладнокръвие и природното бедствие не нарушава хода на мислите му. Земният трус не го разлюлява, а бурите посреща със смях. Японците се възхищават и смятат наистина за велик онзи, който се владее и в най-трагичните обстоятелства - например способен е да съчини поема или да подхване песен пред лицето на смъртта. Подобно невъзмутимо очакване на съдбата без издайническо потрепване на тялото или гласа се счита за безпогрешен знак на величава натура или широта на духа, онова, което ние наричаме йою. Такъв дух никога не може да бъде смазан или да прелива от чувства, защото в него винаги има място за още нещо.

Доблест

Доблестта, крепкостта, храбростта, безстрашието и мъжеството като душевни качества, които се попиват най-лесно в юношеския ум и могат да се доразвият с усърдие и нагледен пример, са били, тъй да се каже, най-популярните добродетели сред младите японци, в които те отрано са започвали да се състезават.
Има една поговорка - мечките хвърлят малките си долу в клисурата. Малкият глупчо плаче, че нещо го боли? Майката тутакси ще го сгълчи: Що за страхливец си да плачеш за такава дреболия! А какво ще правиш, когато ти отсекат ръката в битката? Ами когато те призоват да извършиш харакири!
Самурайските синове са били оставяни да се измъкват сами не просто от клисури, а от главоломни пропасти с цената на сизифовски усилия. Честото лишаване от храна и топлина е било смятано за ефикасно изпитание, приучващо децата на издръжливост. От най-ранна възраст са ги пращали в далечни земи или при непознати хора, за да предадат някое послание, ставали са в тъмни зори и преди да закусят, са се упражнявали в четене, на училище са ходели боси и в най-лютия мраз, често пъти, веднъж или дваж в месеца, както и на празника на един бог покровител на ученето са се събирали на малки групи, за да прекарат нощта в бдение, редувайки се да четат на глас. Посещенията на най-злокобни места - площадки за екзекуции, гробища или къщи, обитавани според мълвата от духове, са били любимо развлечение за младите. Във времената, когато обезглавяванията са били изпълнявани публично, малките момчета не са мо са били пращани да наблюдават тези зловещи сцени, но са ги и карали да отиват сами на същите места в среднощния мрак и да оставят знак, че са били там, върху лишената от туловище глава.

мъжеството или дръзновението и издръжливостта

Да знаеш кое е редно и да не го правиш - не издава ли това липса на мъжество? Конфуций
т.е. Мъжество е да правиш това, което е редно. Да поемаш всякакви рискове, да се излагаш на гибелни опасности, да се хвърляш в пастта на смъртта - обикновено така се разбира Доблестта и във военните среди едно такова безрасъдно поведение наричано от Шекспир "доблест, зачената в грях" често получава бурни овации, но в Рицарският кодекс не е съвсем така. Смъртта за недостойна кауза не случайно се нарича кучешка. Да се хвърлиш в разгара на битката и да бъдеш посечен е нещо твърде лесно - може да го извърши и най-простият селяк, истинското мъжество е да живееш, когато е редно да живееш и да умираш само тогава, когато е редно да умреш.

Friday, January 2, 2009

за дълга

Ще си позволя да изясня етимологията на това понятие със следния казус ако в отношението ни, да кажем към нашите родители обичта, което би трябвало да е наш единствен мотив, отсъства, то очевидно е редно да има и някоя друга инстанция или авторитет, който да гарантира синовната почтителност. В нашия случай третата инстанция е формулирана като гири - дълг. И този акт е бил напълно оправдан, защото ако любовта не се стреми към добродетелност,редно е човек да подири съвет от разума си, а той пък трябва начаса да се пробуди, за да го убеди в необходимостта да постъпва правилно. Същото важи и за всяко друго морално задължение. Щом дългът се превърне в бреме, веднага се намесва правилното основание, за да ни попречи да го отхвърлим. В този смисъл дългът е строгият надзирател който с брезова пръчка в ръка ще накара лентяя да свърши онова, което му е било възложено. В етиката то играе второстепенна роля, като мотив е безкрайно по - маловажно от християнското учение за любовта, която трябва да е единственият Закон.
С течение на времето гири - дългът се е изродило в някакво мъгляво и размито понятие за благоприличие което едни неща се обясняват, а други просто трябва да се налагат следствие развитието на едно неестествено общество. Започналото като правилно основание гири - дълг често пристъпва в селенията на казуистиката и дори е деградирало до жалък страх от цензурата.
За дълга може да се каже това което Скот е писал за патриотизма:
Понеже е най-привлекателен, той често внушава и най-силни подозрения, че е само маска, зад която се спотайват съвсем други чувства. Поставено отвъд или под правилното основание, гири - дългът се превръща в чудовищно недоразумение. Лесно може да се превърне в гнездо на страха, ако не е Бушидо с неговото ясно и точно разбиране за мъжеството като духа на дръзновението и издръжливостта.

правотата или стремежът към правилното

Правотата се изразява в решимостта да следваш определена линия на поведение, в съответствие с разума и без никакви колебания - да умреш, ако е правилно да умреш и да удариш, ако е правилно да удариш. Правотата е костта, която придава твърдост и устойчивост. По същият начин, както без кости главата не би се задържала върху тялото, а ръцете не ще се движат и нозете няма да стоят здраво на земята, така и ако я няма правотата, нито талантът, нито учеността не ще успеят да направят от човешката снага самурай. Но с нея и липсата на постижения е съществена.
За Менций добротата жън е сърцето на човека а правотата чън е неговият път. Горко на онзи, който пренебрегва Пътя и не го следва, губи ума т.е. сърцето си, без да знае как да го намери.
* Не съзираме ли тук, "смътно като през огледало" - вж. блога на Ела Хикари Енлайтед соул
Коринтяни 13:12 една притча разказана след три столетия в други земи от Великият учител, който сам нарича себе си Пътят на праведния, по който загубеното може да бъде намерено?
Според Менций истинността или праведността е прав и тесен път, който човек трябва да извърви, за да си възвърне изгубения рай.
Тази типично мъжка добродетел - да си честен и прям е скъпоценен камък, който блести най-ярко и е най-високо ценен. Правотата е брат-близнак на Доблестта, още една войнска добродетел.

Thursday, January 1, 2009

Правилата

Този път има правила само за тези, които имат намерение да изучават моята Стратегия.
1. Не носи злоба в себе си.
2. Тренирай упорито Пътя на Ни Тен Ичи Рю.
3. Запознай се с всякакви изкуства.
4. Знай пътищата на различните професии.
5. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието.
6. Развивай интуиция и разбиране за всичко.
7. Осъзнай истинската същност на нещата, невидими за окото.
8. Обръщай внимание дори и на дреболиите.
9. Не прави нищо без полза.

Много е важно след като си възприел тези принципи, да упражняваш Пътя на Стратегията.
Ако не гледаш нещата в широка перспектива, ще ти бъде трудно да станеш майстор на Стратегията. Ако изучиш и усвоиш тази Стратегия няма да загубиш дори срещу двадесет или тридесет противника. Най-напред трябва да посветиш сърцето си на Стратегията и ако неотклонно се придържаш към верния Път, ще стане възможно действително да побеждаваш с техническо умение, както и да побеждаваш с поглед.
Чрез тренировки ще можеш свободно да контролираш своето тяло, ще момеш да побеждаваш физически, а след достатъчна тренировка ще можеш да побеждаваш хора и духовно. Когато си стигнал до тук, има ли начин да загубиш от някого?
Освен това в по-широк мащаб един истински човек ще ръководи умело многобройни подчинени, ще държи на правото, ще управлява страната и ще възпитава народа, съхранявайки реда в страната. Ако става дума за Път, включващ в себе си духа да не бъде победен, да помогнеш на себе си и така да се прославиш - това е Пътят на Стратегията.

интерпретирано по Шинмен Мусаши

ритъмът в стратегията

Определяне на точният момент. Това е от изключителна важност. Във всяко нещо има ритъм. Ритъмът в Стратегията не може да бъде усвоен без упорита тренировка. Ритъмът е очевиден при танците, при духовата и струнната музика, където изпълнението е добро само ако има синхрон. Определянето на точният момент, ритъма, присъства и при военните изкуства като стрелбата с лък и мускет и язденето на кон. Във всяко умение и изкуство има ритъм.
Има ритъм също така и в нещата, които нямат външна форма.
Има ритъм в целия живот на воина, в неговия възход и падение, в неговата хармония и дисхармония. Има ритъм също, т.е. определяне на точния момент и в Пътя на търговеца, в натрупването и загубата на капитал. Всички неща имат възходящ и низходящ ритъм. Трябва да можеш да разграничаваш това.
В Стратегията също има различни видове ритъм. Най-напред трябва да знаеш приложимия и неприложимия ритъм и измежду големите и малките неща, измежду бързия и бавния ритъм да намериш подходящия. Съобразявай се с ритъма на дистанцията и с околния ритъм. Това са важни неща в Стратегията.
В битка можеш да постигнеш победа, прилагайки талантливо ритъма на празнотата.
Познавайки ритъма на неприятеля, използвай ритъм, който той не очаква.
Във всеки от свитъците на Миямото Мусаши е писано доста за ритъма. За да постигнеш всичко това, трябва да се упражняваш достатъчно.
Ако работиш ден и нош в съответствие със Стратегията на школата Ни Тен Ичи, твоят дух ще бъде естествен и широк. Вероятно има места по света, където понякога преподават част от Стратегията. Това за първи път е написано в свитъците Земя, Вода, Огън, Вятър, Празнота.

за оръжията

Не трябва да имаш любимо оръжие. Да си прекалено добре запознат с едно оръжие е същото, както да не го познаваш достатъчно. Престани да копираш другите, а ползвай оръжие, с което се справяш добре и което е подходящо за тебе. За командирите и войниците не е хубаво да обичат едно а да не обичат друго оръжие. Това е нещо, което трябва да разбереш добре.

двата йероглифа, за стратегия

Майсторите на дългия меч се наричат стратези. Пътят на дългия меч е основния принцип в Стратегията.
Да овладееш качествата на дългия меч, значи да управляваш света и себе си. Затова дългият меч е в основата на Стратегията. Ако се научи да борави с дългия меч, един човек може да победи десет души. Така, както един побеждава десет, сто могат да победят хиляда, а хиляда - десет хиляди. При Ни Тен Ичи се гледа по един начин и на единичен и на десетхиляден противник. Така че Стратегията на Миямото Мусаши обхваща не само изкуството на меча, а и всички военни изкуства.
Пътят на война не включва други Пътища като конфуцианството, будизма, традициите, артистичните занимания и танци. Въпреки че не са истинският път, ще ти бъде от полза, ако ги познаваш по-широко. За човека е важно да постигне престиж в съответният Път.

Стратегията разделена на пет сектора

Миямото Мусаши разделя Го Рин Но Шо на пет сектора - земя, вода, огън, вятър, празнота.
Свитъците третират поотделно всеки от тях, като разкриват същността му.
Най-напред в свитъка "Земя" е обяснен в поголямата си част и в основни линии Пътят на Стратегията от гледна точка на неговата школа.
Познавайки големите неща, разбираш малките, чрез плиткото опознаваш дълбокото. Като прав път, прокаран по земята, първият свитък е наречен ЗЕМЯ.
Втори е свитъкът "Вода". Водата като основа. Духът прилича на водата. Водата приема формата и на квадратния и на кръглия съд. Един път е капка, друг път - океан. Водата има ясносин цвят. Заемайки от тази яснота, в този свитък е разкрита стратегията на школата на Миямото Мусаши Ичи.
Побеждаването на един човек е същото като побеждаването на десет милиарда човека.
Принципът на стратегията е, знаейки едно, да знаеш десет хиляди неща. Това е същността на ВОДА.
Третият свитък е "Огън". В този свитък се пише за боя. Огънят е ту голям, ту малък. Промяната е бурна, както е при битка. За това се говори в този свитък на Огъня. Пътят на Стратегията е еднакъв за човек срещу човек и за десет хиляди души срещу десет хиляди души. Прониквайки в същността на обстановката, трябва внимателно да бъдат изучени подробностите. Големите неща се забелязват лесно. Малките се забелязват трудно. Това ще рече, че когато хората са много, те трудно се придвижват, затова е лесно да бъдат предвидени ходовете им. Отделният човек лесно може да сменя намеренията си. Затова ходовете му трудно могат да бъдат разбрани. Ти трябва добре да се замислиш над това. Същността на този свитък е, че тъй като по време на боя решенията се взимат мигновено, трябва да тренираш всеки ден с постоянство и тренировката да бъде част от всекидневието ти. С тази цел в свитъка ОГЪН са описани двубоя и сражението.
Четвърти е свитъкът "Вятър". В този свитък няма нищо за школата на Миямото Мусаши. Тук той пише за съществуващите по света школи по Стратегия. Вятърът се използва за изясняване на старите традиции, на днешните традиции и на семейните традиции в Стратегията. Обясняват се съществуващите по света Стратегии. Трудно е да познаваш себе си без да познаваш другите. По всички пътища има странични отклонения. Ако при всекидневното изучаване на някои от Пътищата на духа се отклониш, ще си мислиш, че си на прав път, но това няма да е верният Път. Ако следваш верният Път и се отклониш малко, това ще стане по-късно голямо отклонение. Всичко е въпрос на дух. Ползата е в отделния принцип. В свитъка ВЯТЪР е обяснено какво обикновено разбират под стратегия другите школи по света.
Пети свитък е"Празнота". В този свитък описвам празнотата така, че от гледна точка на Стратегията няма нито мистерия, нито начало. Постигането на принципа означава да не се придържаш към него. Стратегията естествено става свободна и безпрепятствена. Тогава естествено получаваш огромна сила, изправен пред ситуацията и знаейки нейният ритъм, естествено нападаш противника и естествено реагираш. Това е пътят на ПРАЗНОТАТА.

Стратегията на война

В Китай и в Япония практикуващите този Път са били наричани майстори на Стратегията. Воините трябва да изучават този Път. В древността Стратегията се е числяла сред десетте способности и седемте изкуства. Смятали са я като учение, носещо полза. Наистина тя е изкуство, но предимствата й като полезно умение не се отнасят само за изкуството на меча. Трудно е да се разбере изкуството на меча само в рамките на самата техника за неговото използване. От тази позиция очевидно е невъзможно и постигането на основния принцип на Стратегията. При изкривената разновидност на Пътя на Стратегията тези, които го преподават, и тези, които го изучават, се стремят да извлекат изгода, като прибавят повече краски, за да ускорят разцъфтяването на цветовете. С други думи, украсяват външното, парадират с техничността си, говорят за това доджо и онова доджо на тия и тия школи...
В основата на големите грешки се крие незрялата Стратегия.

Пътят на стратегията

И така - стратегията е изкуството на война.
Най-вече командирите трябва да прилагат това изкуство, а и воините трябва да знаят този Път. Път ще рече че има различни пътища. Всеки прави това, което му е по вкуса и предпочита този Път, към който го влече сърцето. Много малко са тези които предпочитат Пътя на стратегията.
При война изучаването на Пътя на стратегията е основано преди всичко върху превъзхождането над останалите хора чрез победа, чрез двубой с мечове или чрез битка с многоброен противник, когато може да постигне мощ и слава за себе си и за своя господар. В това е предимството на стратегията. В това се състоят добродетелите на стратегията. Истинският път на стратегията е да упражняваш това, което ще ти е от полза, при всички обстоятелства и винаги.

стратегията чрез сравняване с Пътя на дърводелеца

Нека обясним Стратегията чрез сравняването й с Пътя на дърводелеца. Сравнението й с дърводелството е чрез свързването й с домовете - къщите. Приема се че има къщи на благородници, къщи на войни, четирите къщи. Тяхното западане, разцветът им, стилът на къщата, традицията на дома, името на дома, чрез всичко това Стратегията е оприличена на дом - къща и е сравнена с пътя на Дърводелеца. Той майстори според големината. При Пътя на Стратегията също има голямо майсторство, поради което е уподобен на дърводелството.
Ако мислиш да изучаваш Стратегията, чети този блог и размишлявай. Учителят е иглата, ученикът е конецът. Трябва непременно да се упражняваш.

приемането на смъртта

Смъртта и животът са две големи тайни или по-точно двете страни на една тайна. Източната и западната култура се различават коренно в отношението си към смъртта. На изток смъртта е по-уважавана отколкото животът и това е резултат от древния опит на източната цивилизация. На запад животът е по-уважаван от смъртта, резултатът е постоянно душевно напрежение, неврози, стрес, дори лудост.
Парадоксът е, че ако почиташ живота повече, ще се страхувааш от смъртта. Тя ще е твой противник. Когато смъртта е твой противник, ще бъдеш напрегнат и притеснен през целия си живот, защото тя може да дойде всеки момент. Колкото и да се опитваш да я отричаш и да не я забелязваш, никога не можеш да я унищожиш. Тогава под лъскавата повърхност на живота ще бъдеш в постоянен страх. Всъщност, ако погледнеш дълбоко в себе си, ще видиш, че в основата на всеки страх е страхът от смъртта.
На изток смъртта е на по-голяма почит. На изток няма този страх от смъртта. Животът е движението, смъртта -пристигането. Животът е пътят, смъртта е целта. Животът е дървото, смъртта е плода. Когато смъртта дойде това означава, че Вселената е готова да те приеме обратно при себе си.

двойният път на меча и перото

Меча и перото - бунбу ичи или перото и меча в съгласие, често се представя от изкуството на калиграфията. Този Път на меча и перото в повечето случаи е бил модел за японската благородническа каста.
Казано е, че на война принадлежи двойният Път на меча и перото и че Пътят на война е да обича тези два Пътя. Ако се придържа към тези две части на Пътя, той може да бъде войн и без да има дарба за това.

истинският дух

Дух - шин също кокоро на японски. Друго ключово понятие в зен-будизма. Не може да бъде преведено еднозначно. Може да означава: дух, душа, сърце, ум, чувство, усещане, вътрешна нагласа, настроение, съзнание. основна доктрина в Зен е че шин е в началото на всичко. Затова всички усилия са насочени в постигането на шин. Това може да стане само с медитация.

принцип

Принципът е ключово понятие в Зен. На японски е Ри. В будизма ри означава всеобща истина. По отношение на Пътя ри има специално значение. Това е нещо като вдъхновено следване на вътрешните линии на живота, което включва усещането за същността на материала, за пространствено-времевите отношения както и за морална ситуация.
Да разбираш принципа, означава да правиш всичко в съзвучие с него, т.е. да си в единство с това, което правиш. Ако не разбираш принципа "ри" означава да постигаш насила и изкуствено искания резултат, като използваш неподходящи и прахосващи енергия средства. На японски това се нарича "мури" /буквално - липса на ри/. Мури е да вършиш нещо без любов към материала и към самото действие. Ри се проявява във всяка ситуация чрез джи - конкретна техника или действие.

Ни тен ичи рю

Две небеса - една школа. Явно името на школата е намек за бойната стойка, характерна за Мусаши - и двата меча са високо над главата.
В японското бойно изкуство /очевидно повлияно от Китай се различават три нива - тен, джин, чи. Означават небе, човек, земя, т.е. високо, средно и ниско ниво, които са съответно главата, тялото и краката.
почит към небето
каннон - богиня на милосърдието. Възпитава в толерантност, включително и към другите религии. Затова човек може едновременно да бъде будист, шинтоист, християнин и т.н.
земята
Пътят на стратегията на Миямото Мусаши се нарича Две небеса. Упражнявал го е в продължение на много години. Записва го на планината Ивато, област Хиге в Кюшю, която гледа към залива Акираке, за да отдаде почит на небето. Да се помоли пред Каннон, и да се поклони на Бога. Бил е войн на възраст около 60 години. През жизнения си път се е срещал със стратези от различни школи и е имал около шестдесет дуела. Но нямал дори и един неуспех. Това се случило на възраст между 13 и 28-29 години.
Щом прехвърлил тридесетте огледал извървяния от него път и осъзнал, че побеждава не поради овладяването на Стратегията, а може би поради вродена дарба. Или такава е била повелята на Бога, или стратегията на противниците е била несъвършена. След това, за да схване в дълбочина истинският принцип, тренирал ден и нощ. И естествено в резултат, започнал да разбира същността на Пътя на Стратегията, когато бил на 50 години.
След това животът му преминал без да следва някакъв определен Път. Придържайки се към добродетелите на Стратегията, практикувал различни изкуства и умения. Постигнал всичко това сам, без учител. При приготвянето на ръкописа на петте пръстена не е взаимствал нито от будизма, нито от конфуцианството, нито пък е използвал стари военни хроники и книги по военна стратегия. Хванал е четката и е писал, за да изрази истинският дух на школата, наречена Ни Тен Ичи, така, както е отразен в Пътя на Небето и на Каннон.

Духът на война

Боен дух - или в буквален превод от японски - Луната във студеният поток като в огледало.