стих пред лицето на смъртта

В Япония особено популярна е една история, в чиято автентичност никой не се съмнява. В нея се разказва за Ота Докан, знаменития строител на токийския замък. Когато бил пронизан с копие, неговият убиец, който знаел за поетическите аспирации на своята жертва, придружил удара си с този куплет:
О, тежко е в такива мигове на нашето сърце
да се разделя със светлината на деня!
Към което издъхващият герой, без да помисля за зейналата рана на хълбока си, начаса добавил следните стихове:
Ако не се е научило в мирни дни
да гледа леко на живота.
В мъжествената натура има дори спортен елемент. Това, което изглежда сериозно за обикновените хора, храбрецът би приел просто като игра. Затова не е било необичайно участниците в някой въоръжен конфликт да си разменят остроумия или да се впускат в реторични упражнения. В сражението се е изявявала не само грубата сила, в еднаква степен е бил ангажиран и интелектът.
Смъртта обзела Антоний и Октавиан, след смъртта на Брут, е нещо характерно за истинските храбреци. Кеншин цели четиринайсет лета се сражавал с Шинген, но когато чул за смъртта на последния, громко оплакал загубата на най-добрият си враг.
Същият Кеншин се е превърнал в пример за всички поколения с рицарското си отношение към своя противник. Земите на този Шинген се намирали в един от планинските райони на остров Токайдо, отдалечен от морето, и затова доставките на сол зависели изцяло от благоволението на владетеля на провинция Ходжо, който отрязъл всички пътища по които ценната стока можела да стигне до Шинген. Кеншин написал специално писмо на Шинген, в което заявил че оценява постъпката на принца на Ходжо за много недостойна и макан че той е във война с него вече заповядал на своите васали да му пращат толкова сол, колкото поиска. Писмото завършвало с думите - Аз воювам не със сол а с меч., в които намира паралел изреченото някога от Камил - Ние римляните воюваме не със злато, а с желязо /меч/. Ницше сякаш има предвид сърцето на самурая когато казва - Гордей се със своя враг и тогава успехите му ще бъдат и твои успехи. И наистина, доблестта и честта ни повеляват да признаваме за достойни противници в боя само онези, които могат да ни бъдат достойни приятели в мир. Издигне ли се на такава висота, Доблестта започва да се родее с Добротата.